I'm writing this post only to say this: This piece of shit software called SpyHunter Free wasted my time twice - it takes forever to perform a scan and at the end you are offered a choice - buy it or wait for 48 hours so you can remove the malware it has found.
WTF is this crap?!? It's either free or not, screw youy guys!
четвъртък, февруари 13, 2020
четвъртък, декември 31, 2015
Албуми 2015
Този път са само три, но невероятни:
Истинското завръщане на Godspeed You! Black Emperor, защото 'Allelujah! Don't Bend! Ascend' просто не беше на нивото на предишните им албуми. Е, 'Asunder, Sweet and Other Distress' е на него, че и отгоре.
Ozric Tentacles ме свариха напълно неподготвен. Научих за тях след обявяването на концерта им в София, а след като чух тазгодишния им албум останах като гръмнат.
Godspeed You! Black Emperor - Asunder, Sweet and Other Distress (2015)
Истинското завръщане на Godspeed You! Black Emperor, защото 'Allelujah! Don't Bend! Ascend' просто не беше на нивото на предишните им албуми. Е, 'Asunder, Sweet and Other Distress' е на него, че и отгоре.
Ozric Tentacles - Technicians of the Sacred (2015)
Ozric Tentacles ме свариха напълно неподготвен. Научих за тях след обявяването на концерта им в София, а след като чух тазгодишния им албум останах като гръмнат.
Arcturus - Arcturian (2015)
Съвсем в края на годината, че даже в началото на 2016-та Явката и адаша ме светнаха за групата & албума. Vortex не спи, ушечувно :)
сряда, май 27, 2015
Пътят към кода
Още като бях тийнейджър (преди 15-тина години) започнах да се занимавам с компютри. Разбира се, както при мнозинството от хората, това започна с игри. Компютърните клубове бяха много популярни и с приятелите ми киснехме като в кафене там. Дебнехме поредната игра в мрежа, или пък се гмуркахме в нови, кога познати, кога непознати, виртуални светове.
С течение на времето всички се сдобихме със собствени компютри и започнахме да се ровим в устройството им. Игрите и мултимедията вече не бяха единственото нещо, което привличаше интересът ни. Някои започнаха да разучават различни софтуери за обработка на изображения, звук, създаване на уеб сайтове и какво ли още не. Други пък, които още бяха запалени по игрите, с естественото навлизане на новите и тежки 3D игри, започнаха да се интересуват по-задълбочено от хардуер - най-малкото заради естествената нужда от ъпгрейд с що-годе постоянни темпове. Преинсталирането на Windows 98/ХР беше част от ежедневието на някои.
Може да се каже, че бях и в двата лагера. Освен това, интересът ми към хардуера се подсилваше от това, че учех ТВ- и Радиотехника в техникум, и го имаше и гъдела, че имам идея какво се случва на ниско ниво в кутията.
Интересът ми към програмирането беше плах, понеже почти не познавах хора, които да се занимават с това. Един ден бивш състудент на баща ми му се обади. Синът му бил зачислен да си изкара военната служба в нашия град (Смолян) и след няколко дни пристигнаха от Казанлък. Момчето се оказа, че работи като програмист (отиваше да служи след като беше изкарал висшето си образование). Любопитството ми към програмирането нарастна и той ми донесе две книжки за Pascal, заедно с дискета от тези големите, 5.25", за да ги поразуча.
Не знам защо не го направих. Дали езика ми се струваше стар, дали не вярвах, че мога сам да науча нещо толкова сложно - вече няма значение. Факт е че не го направих, но имах желание да се занимавам с програмиране и понеже бях предпоследен курс в техникума, реших да кандидатствам за съответната специалност в най-престижните места за това в страната - Софийския и Техническия университети. Входния изпит и на двете места беше с математика, а тя като цяло ми беше силна страна. В техникума също бях кандидатствал с математика (тогава все още се кандидатстваше за по-добрите специалности) и просто знаех, че трябва да си седна на задника и да се скъсам от решаване на задачи. Ходех и на уроци при най-добрия учител в математическата гимназия в града, понеже задачите в техникума не ме затрудняваха особено.
След около година подготовка, дойде време за изпити. Напрежение определено имаше, защото желаните от мен специалности бяха желани и от доста други хора (през 2001-ва като че ли имаше бум). Реших да се явя на първи изпит някъде, където нямах желание да уча, за да видя как се случват нещата, и подредбата на датите беше такава, че пръв се оказа УАСГ, където обикновено даваха най-трудните задачи. Изкарах 5.40 и бях много радостен и уверен, че ще се справя и на другите места. На изпитите в ТУ и СУ изкарах между 4 и 5, което, естествено, не беше достатъчно за специалностите, които исках да уча. Реших да запиша в ТУ, понеже оценката ми там беше по-висока. Планирах да се прехвърля от специалността, в която бях приет (Електроника) във факултета по Компютърни технологии след първата година, както и в последствие направиха няколко мои състуденти.
В учебния план на специалността ми беше включено и изучаване на C / C++, както и точно 2 лекции по Assembler, които даже не знам защо ги споменавам. Много интересно ми беше, дори си пишех собствени програмки с "тестовете" от любимото ми геймърско списание Gamer's Workshop на C като конзолни приложения. Цикли, условни конструкции, всичко ми беше супер ясно като песен.
Всичко това до момента, в който започнахме да учим масиви и указатели. Е там все едно някой изгаси осветлението, сложи табелка "Затворено", писа нещо с 3 букви на стената и си тръгна. Въобще не можах да схвана какво става, ядосах се на себе си и реших, че програмирането не е за мен. Дали проблема беше в мен, дали в начина, по който ни преподаваха материала, вече няма значение.
Отказах се да се прехвърлям и реших, че ще се занимавам с хардуер. Започнах да работя в сервиз за компютри, къде натрупах много полезни знания. С течение на времето, обаче, осъзнах че поддръжката не е това, с което искам да се занимавам. Напуснах и отидох да работя в областта на продажбите в една от най-големите фирми в БГ, които внасят и препродават хардуер. Не ми трябваше много време да осъзная, че продажбите не са за мен, както и аз за тях.
Междувременно завърших балакалвър в ТУ и реших отново да си пробвам късмета с програмирането. Понеже нямах много време за подготовка, реших да опитам в НБУ, понеже влизането беше по-лесно. Оказа се, че стартиращия тогава семестър няма да включва такава специалност, което за мен беше безумно, но факта си беше факт. Докато се чудех какво да направя, ми казаха че следващия семестър може да има. Реших да изчакам, и бях много разочарован, когато разбрах че и следващия семестър положението беше същото. В това време пък и си мислех, че работата ми е доста добра и не исках да ходя в казарма, за да не я изгубя, а и защото честно казано смятах казармата за загуба на време, в което мога да работя по нещо по-полезно. В резултат записах магистратура Комуникации в НБУ, а докато завърша и това, отмениха казармата.
На този етап бях решил, че ще си търся друга работа, свързана с познания за компютри по един или друг начин. Имах късмета и щастието да си намеря такава с доста добро заплащане в голяма международна корпорация, където щях да се занимавам с администриране на поддръжката на телекомуникационна апаратура за всички клиенти в Европа. Беше приятна работа, колегите бяха приятни, но нямах време да ми писне, понеже след около 2.5 години бях съкратен поради закриване на длъжността, а малко след това и самата фирма беше, може да се каже, закрита, или поне офиса в България.
След 2-месечно търсене на нова работа, която да ми харесва, започнах в друга голяма международна корпорация. Работата беше основно координация на процеса по изграждане на сървъри за различни клиенти. Както всяко ново и непознато нещо, в началото ми беше доста интересно. Натрупах още много знания как работят процесите в ИТ сектора. Не мина много време, и работата започна да ми натежава. Беше просто администрация на процес, започнах да се чувствам като малка част от една голяма административна машина, все едно работех безлична работа в държавната администрация. Заплатата ми беше достатъчно, но не беше достатъчна, за да ме задържи там.
Чудех се какво да правя, докато един ден не се огледах и осъзнах, че съм заобиколен от приятели програмисти. Вече знаех за академията на Телерик, но нямах възможност да зарежа всичко и да започна да уча там, най-малкото по финансови причини.
Една мрачна сутрин в края на 2013-та попаднах на новината, че създателя и основен двигател на академията на Телерик е напуснал компанията, за да основе собствен център за обучение на програмисти - СофтУни. Изгледах няколко интервюта с него и една лампа в главата ми светна - това е добре забравеното старо нещо, с което искам да се занимавам. Освен очевидните предимства като голям избор на работна среда и добро заплащане, основния плюс за мен беше, че тази работа изисква мислене и има голям елемент на творчество - можеш да създадеш нещо, да го видиш с очите си, а други хора да го ползват.
Не му мислих много, преди да запиша безплатно нулевото (подготвително) ниво с първата група през Май 2014-та. Исках да съм сигурен, че няма да се повтори сценария от ТУ.
Ами не се повтори. Лекторите обясняваха всичко толкова добре, подробно и ясно, че разбирах всичко. Разбира се, задачите за домашно не бяха лесни, но се справях.
Остана финансовия проблем - имах да изплащам кредит още половин година, а и нямаше да има с какво да живея, ако напусна работа в този момент, за да уча. В същото време още от началото Наков си беше казал, че ако не се занимаваш ежедневно и по цял ден с учене, няма да се получи нищо за толкова време - общо-взето 1 година за Junior + втора за доучване с доста по-ниска интензивност, през която вече ще може да се работи и учи едновременно.
Реших да спестявам пари от заплатата си и да запиша след около година, като в това време си затвърждавам знанията с каквито темпове мога.
Дори извадих късмет, понеже, освен че плана ми вървеше добре, в началото на 2015-та преместиха СофтУни на много, много по-удобно за мен място. Моментът назря - записах се вече присъствено на 0-левото подготвително ниво и започнах да уча през почти цялото си свободно време. Материала ми беше дори още по-приятен и лесен, понеже го минавах за втори път. Справях се добре с домашните и придобих увереност, че ще се справя и нататък. Взех си входния изпит с 475 от 500 точки и напуснах работа.
Сега съм в първо ниво - Programming Fundamentals. Натоварването е голямо, но и има защо - учат се много интересни неща, задачите са практически насочени и все-повече се убеждавам, че съм направил правилен избор.
Щастлив съм :)
С течение на времето всички се сдобихме със собствени компютри и започнахме да се ровим в устройството им. Игрите и мултимедията вече не бяха единственото нещо, което привличаше интересът ни. Някои започнаха да разучават различни софтуери за обработка на изображения, звук, създаване на уеб сайтове и какво ли още не. Други пък, които още бяха запалени по игрите, с естественото навлизане на новите и тежки 3D игри, започнаха да се интересуват по-задълбочено от хардуер - най-малкото заради естествената нужда от ъпгрейд с що-годе постоянни темпове. Преинсталирането на Windows 98/ХР беше част от ежедневието на някои.
Може да се каже, че бях и в двата лагера. Освен това, интересът ми към хардуера се подсилваше от това, че учех ТВ- и Радиотехника в техникум, и го имаше и гъдела, че имам идея какво се случва на ниско ниво в кутията.
Интересът ми към програмирането беше плах, понеже почти не познавах хора, които да се занимават с това. Един ден бивш състудент на баща ми му се обади. Синът му бил зачислен да си изкара военната служба в нашия град (Смолян) и след няколко дни пристигнаха от Казанлък. Момчето се оказа, че работи като програмист (отиваше да служи след като беше изкарал висшето си образование). Любопитството ми към програмирането нарастна и той ми донесе две книжки за Pascal, заедно с дискета от тези големите, 5.25", за да ги поразуча.
Не знам защо не го направих. Дали езика ми се струваше стар, дали не вярвах, че мога сам да науча нещо толкова сложно - вече няма значение. Факт е че не го направих, но имах желание да се занимавам с програмиране и понеже бях предпоследен курс в техникума, реших да кандидатствам за съответната специалност в най-престижните места за това в страната - Софийския и Техническия университети. Входния изпит и на двете места беше с математика, а тя като цяло ми беше силна страна. В техникума също бях кандидатствал с математика (тогава все още се кандидатстваше за по-добрите специалности) и просто знаех, че трябва да си седна на задника и да се скъсам от решаване на задачи. Ходех и на уроци при най-добрия учител в математическата гимназия в града, понеже задачите в техникума не ме затрудняваха особено.
След около година подготовка, дойде време за изпити. Напрежение определено имаше, защото желаните от мен специалности бяха желани и от доста други хора (през 2001-ва като че ли имаше бум). Реших да се явя на първи изпит някъде, където нямах желание да уча, за да видя как се случват нещата, и подредбата на датите беше такава, че пръв се оказа УАСГ, където обикновено даваха най-трудните задачи. Изкарах 5.40 и бях много радостен и уверен, че ще се справя и на другите места. На изпитите в ТУ и СУ изкарах между 4 и 5, което, естествено, не беше достатъчно за специалностите, които исках да уча. Реших да запиша в ТУ, понеже оценката ми там беше по-висока. Планирах да се прехвърля от специалността, в която бях приет (Електроника) във факултета по Компютърни технологии след първата година, както и в последствие направиха няколко мои състуденти.
В учебния план на специалността ми беше включено и изучаване на C / C++, както и точно 2 лекции по Assembler, които даже не знам защо ги споменавам. Много интересно ми беше, дори си пишех собствени програмки с "тестовете" от любимото ми геймърско списание Gamer's Workshop на C като конзолни приложения. Цикли, условни конструкции, всичко ми беше супер ясно като песен.
Всичко това до момента, в който започнахме да учим масиви и указатели. Е там все едно някой изгаси осветлението, сложи табелка "Затворено", писа нещо с 3 букви на стената и си тръгна. Въобще не можах да схвана какво става, ядосах се на себе си и реших, че програмирането не е за мен. Дали проблема беше в мен, дали в начина, по който ни преподаваха материала, вече няма значение.
Отказах се да се прехвърлям и реших, че ще се занимавам с хардуер. Започнах да работя в сервиз за компютри, къде натрупах много полезни знания. С течение на времето, обаче, осъзнах че поддръжката не е това, с което искам да се занимавам. Напуснах и отидох да работя в областта на продажбите в една от най-големите фирми в БГ, които внасят и препродават хардуер. Не ми трябваше много време да осъзная, че продажбите не са за мен, както и аз за тях.
Междувременно завърших балакалвър в ТУ и реших отново да си пробвам късмета с програмирането. Понеже нямах много време за подготовка, реших да опитам в НБУ, понеже влизането беше по-лесно. Оказа се, че стартиращия тогава семестър няма да включва такава специалност, което за мен беше безумно, но факта си беше факт. Докато се чудех какво да направя, ми казаха че следващия семестър може да има. Реших да изчакам, и бях много разочарован, когато разбрах че и следващия семестър положението беше същото. В това време пък и си мислех, че работата ми е доста добра и не исках да ходя в казарма, за да не я изгубя, а и защото честно казано смятах казармата за загуба на време, в което мога да работя по нещо по-полезно. В резултат записах магистратура Комуникации в НБУ, а докато завърша и това, отмениха казармата.
На този етап бях решил, че ще си търся друга работа, свързана с познания за компютри по един или друг начин. Имах късмета и щастието да си намеря такава с доста добро заплащане в голяма международна корпорация, където щях да се занимавам с администриране на поддръжката на телекомуникационна апаратура за всички клиенти в Европа. Беше приятна работа, колегите бяха приятни, но нямах време да ми писне, понеже след около 2.5 години бях съкратен поради закриване на длъжността, а малко след това и самата фирма беше, може да се каже, закрита, или поне офиса в България.
След 2-месечно търсене на нова работа, която да ми харесва, започнах в друга голяма международна корпорация. Работата беше основно координация на процеса по изграждане на сървъри за различни клиенти. Както всяко ново и непознато нещо, в началото ми беше доста интересно. Натрупах още много знания как работят процесите в ИТ сектора. Не мина много време, и работата започна да ми натежава. Беше просто администрация на процес, започнах да се чувствам като малка част от една голяма административна машина, все едно работех безлична работа в държавната администрация. Заплатата ми беше достатъчно, но не беше достатъчна, за да ме задържи там.
Чудех се какво да правя, докато един ден не се огледах и осъзнах, че съм заобиколен от приятели програмисти. Вече знаех за академията на Телерик, но нямах възможност да зарежа всичко и да започна да уча там, най-малкото по финансови причини.
Една мрачна сутрин в края на 2013-та попаднах на новината, че създателя и основен двигател на академията на Телерик е напуснал компанията, за да основе собствен център за обучение на програмисти - СофтУни. Изгледах няколко интервюта с него и една лампа в главата ми светна - това е добре забравеното старо нещо, с което искам да се занимавам. Освен очевидните предимства като голям избор на работна среда и добро заплащане, основния плюс за мен беше, че тази работа изисква мислене и има голям елемент на творчество - можеш да създадеш нещо, да го видиш с очите си, а други хора да го ползват.
Не му мислих много, преди да запиша безплатно нулевото (подготвително) ниво с първата група през Май 2014-та. Исках да съм сигурен, че няма да се повтори сценария от ТУ.
Ами не се повтори. Лекторите обясняваха всичко толкова добре, подробно и ясно, че разбирах всичко. Разбира се, задачите за домашно не бяха лесни, но се справях.
Остана финансовия проблем - имах да изплащам кредит още половин година, а и нямаше да има с какво да живея, ако напусна работа в този момент, за да уча. В същото време още от началото Наков си беше казал, че ако не се занимаваш ежедневно и по цял ден с учене, няма да се получи нищо за толкова време - общо-взето 1 година за Junior + втора за доучване с доста по-ниска интензивност, през която вече ще може да се работи и учи едновременно.
Реших да спестявам пари от заплатата си и да запиша след около година, като в това време си затвърждавам знанията с каквито темпове мога.
Дори извадих късмет, понеже, освен че плана ми вървеше добре, в началото на 2015-та преместиха СофтУни на много, много по-удобно за мен място. Моментът назря - записах се вече присъствено на 0-левото подготвително ниво и започнах да уча през почти цялото си свободно време. Материала ми беше дори още по-приятен и лесен, понеже го минавах за втори път. Справях се добре с домашните и придобих увереност, че ще се справя и нататък. Взех си входния изпит с 475 от 500 точки и напуснах работа.
Сега съм в първо ниво - Programming Fundamentals. Натоварването е голямо, но и има защо - учат се много интересни неща, задачите са практически насочени и все-повече се убеждавам, че съм направил правилен избор.
Щастлив съм :)
четвъртък, март 06, 2014
Gamers' Workshop
Етикети:
броеве,
игри,
подарявам,
списание,
списания,
стари,
Gamers' Workshop. Gamers,
Workshop
0
коментара
Дойде време да се разделя с насъбралите се през годините броеве на любимото списание - Gamers' Workshop. Търся на кого да ги подаря и колкото повече - толкова по-добре. Извадих торбите от мазето и направих следния списък:
Числото значи колко копия имам от съответното списание.
* - единият брой е все още запечатан в оригиналното си найлоново пликче, вероятно с диск
** - броят е един - Декември-Януари
А, има и няколко плаката, които не знам от кой брой са:
- Heavenly Sword / Guild Wars - Nightfall
- MDK2 / KISS Psycho Circus
- Ground Control / Prince Of Persia (x2)
За контакт - пишете коментари или на GTalk, ще наблюдавам и обновявам списъка с времето. Вземат се на място, живея в ж.к. Младост в София.
*Update: доста бързо им намерих нов дом на всички :)
Числото значи колко копия имам от съответното списание.
* - единият брой е все още запечатан в оригиналното си найлоново пликче, вероятно с диск
** - броят е един - Декември-Януари
А, има и няколко плаката, които не знам от кой брой са:
- Heavenly Sword / Guild Wars - Nightfall
- MDK2 / KISS Psycho Circus
- Ground Control / Prince Of Persia (x2)
За контакт - пишете коментари или на GTalk, ще наблюдавам и обновявам списъка с времето. Вземат се на място, живея в ж.к. Младост в София.
*Update: доста бързо им намерих нов дом на всички :)
четвъртък, април 25, 2013
Ararat
Етикети:
музика
0
коментара
Глобализацията има и добри страни :)
Става дума за аржентинците от Ararat и по-точно - парчето им Caballos:
Супер яко, но не разбирам испански, а ми беше интересно за какво се пее. Прерових де що се сетих в google, но така и не намерих текст.
Писах в last.fm shoutbox-а на групата и след 2-3 седмици един пич от Аржентина ми даде текста на испански:
ии благодарение на една колежка, която знае испански (google translate даваше съвсем груба идея), ето и превода :)
Става дума за аржентинците от Ararat и по-точно - парчето им Caballos:
Супер яко, но не разбирам испански, а ми беше интересно за какво се пее. Прерових де що се сетих в google, но така и не намерих текст.
Писах в last.fm shoutbox-а на групата и след 2-3 седмици един пич от Аржентина ми даде текста на испански:
El tiempo es un caballo rápido, lo sé
No llegan las palabras justas, ya lo sé
Preparo los cuchillos para desangrar
La cara del que nunca dice la verdad
El tiempo es un caballo rápido, lo sé
No llegan las respuestas justas, ya lo sé
Cargando los cuchillos para idealizar
Los códigos que defendíamos ayer
ии благодарение на една колежка, която знае испански (google translate даваше съвсем груба идея), ето и превода :)
Времето е бърз кон, знам го.
Не стигат правдивите думи, вече го знам.
Подготвям ножовете, за да обезкръвя лицето
на този, който никога не говори истината.
Времето е бърз кон, знам го.
Не стигат правдивите думи, вече го знам.
Точа ножовете, за да защитя
кодекса (на честта), който защитавахме вчера
понеделник, януари 14, 2013
2012-та - Албумите
Етикети:
музика
0
коментара
Нова година - нов пост в блог-а :D
И тъй като света не свърши, с чисто сърце мога да започна с описването на албумите, излезли из под талантливите ръчички на някои от любимите ми артисти през изтеклата година :) Класифицирания по ред, номерче и т.н. няма да правя, няма да се ограничавам и до топ 5, 10 и 69, щото хубавото си е хубаво без значение от бройната система в употреба.
Caspian - Waking Season
И тъй като света не свърши, с чисто сърце мога да започна с описването на албумите, излезли из под талантливите ръчички на някои от любимите ми артисти през изтеклата година :) Класифицирания по ред, номерче и т.н. няма да правя, няма да се ограничавам и до топ 5, 10 и 69, щото хубавото си е хубаво без значение от бройната система в употреба.
Alcest - Les Voyages De L'âme
atmospheric post-black
Абсолютно съм влюбен в този албум!
Caspian - Waking Season
instrumental post-rock
Както винаги, Caspian не разочароват, прекрасен албум.
If These Trees Could Talk - Red Forest
instrumental post-rock
Най-силния албум, който са изкарвали, поне за мен.
Om - Advaitic Songs
psychedelic doom metal, sludge, stoner
Нямам думи да опиша този албум, благодарение на него прослушах и останалите им неща. Страхотна банда.
Deftones - Koi No Yokan
alternative metal
Реално първия техен албум, който ми харесва целия - от начало до край. Сега очаквам с още по-голямо нетърпение дебюта на Palms :)
Jaya The Cat - The New International Sound Of Hedonism
ska, reggae, punk, rock
Jaya също винаги държат ниво, единственото парче, което skip-вам докато слушам албума е Date With The Needle, останалите къртят :)
Mental Architects - Celebrations
math rock, post-rock
Кътчето на нашенските банди :) Mental Architects за мен са част от новата вълна съвременни, талантливи и уникални банди на българската сцена. На живо са дори още по-яки!
Heptagram - Lucidity
progressive rock
Още едни нашенци, в случая - нашенец от Пловдив със солов проект, и то какъв! Албума е качен в last.fm и bandcamp за безплатно сваляне и е чудесен!
Conan - Monnos
stoner, doom, sludge
https://www.youtube.com/watch?v=Sw_e9im72HQ
Този албум се превърна в моя синоним на тежък стоунър метъл.
Red Desert - Damned By Fate
stoner rock
Игрив stoner rock от UK. Много зарибяващ и зареждащ!
Beastwars - Beastwars
stoner, doom metal
Интересен подход към вокалите имат тия пичове - звучат сякаш вокала е бил завлечен в студиото след двумесечен запой (примерно). И по-странното е, че след няколко завъртания това започва да кефи! :)
Counter-World Experience - Music For Kings
instrumental progressive metal, jazz
https://www.youtube.com/watch?v=i6g6TpxBr7s
Амбициозно заглавие и епични композиции без излишни претенции.
ISIS - Temporal
post-metal, atmospheric sludge
https://www.youtube.com/watch?v=-9EhHqqzJFQ
Не е на първо място само, защото не е реално нов албум, а компилация от демо версии, няколко неиздавани до сега парчета и DVD с всички официални клипове.
Hidden Orchestra - Archipelago
nu-jazz, downtempo, instrumental
Доста добър наследник на дебютния Night Walks. Няма да забравя концерта им тук преди година и нещо и надсвирването с двамата барабанисти. Чудесна банда :)
Enslaved - RIITIIR
progressive black metal
Enslaved са си качество, особено ми допадат последните им албуми и микса от типични блек елементи с мелодични откъси и чисти вокали.
Borknagar - Urd
progressive black metal
Същия коментар като за Enslaved. Не слушам кой-знае колко блек, но това смесване с нетипични елементи ми допада мощно.
Grails - Black Tar Prophecies Vol 5 (split w/ Pharaoh Overlord)
experimental, ambient, post-rock, psychedelic
Grails са крайно интересни. Стиловите рамки при тях са надлежно разковани и прибрани в ъгъла. Този сплит е Volume 5 от поредицата им Black Tar Prophecies, като предишните части са си изцяло техни. Изключителна банда. Интересно е да се спомене и факта, че барабанистът им свири и в Om.
High On Fire - De Vermis Mysteriis
stoner, doom, sludge
Баце Мат Пайк отново мачка с валяка, захранван с огън и т.н. :)
Godspeed You! Black Emperor - 'Allelujah! Don't Bend! Ascend!
post-rock, experimental, dark ambient
GY!BE са сред любимите ми групи. Новината за събирането им и това, че ще издават нов албум за пръв път от 10 години насам, ме накара да потрепервам от удоволствие. Самия албум, обаче, приех със смесени чувства. Някак си хем не ми допадна толкова, колкото очаквах, хем пък съм сигурен, че с времето ще ми хареса, защото в крайна сметка това са GY!BE, а не кой да е.
И с този албум слагам край на настоящия постинг. Честито на печелившите :)
.......................................................................
15.01 Update: за малко да забравя за
Toundra - III
instrumental post-metal, ambient sludge
http://www.youtube.com/watch?v=yZ-M78J-hek
За малко да забравя за Toundra, понеже съм слушал основно предишният им албум - II, въпреки че ги открих (благодаря, Цвета :)) заради именно този. И, както се казва, it's a grower.
.......................................................................
15.01 Update: за малко да забравя за
Toundra - III
instrumental post-metal, ambient sludge
http://www.youtube.com/watch?v=yZ-M78J-hek
За малко да забравя за Toundra, понеже съм слушал основно предишният им албум - II, въпреки че ги открих (благодаря, Цвета :)) заради именно този. И, както се казва, it's a grower.
вторник, февруари 07, 2012
Къде сбърка звукозаписната индустрия в 21 век
Етикети:
музика,
размисли и страсти
4
коментара
На всички ни е писнало от цялата дандания, която се вдигна около всеизвестните SOPA, PIPA и ACTA. Големите звукозаписни компании се опитват толкова отчаяно да ни ги наложат, че вече водят война с обикновения човек, който по ирония на съдбата е и техен клиент.
Зор та зор - купувайте та купувайте, гадни пирати, че ви сдъвчем с гадните ви емпетройки и че ви изплюем в безкрайната бездна, но все пак купувайте!
Толкова здраво са се закрепили върху корубата на виртуалната вековна костенурка, наречена остарял бизнес модел, че с поколения искат да я яздят, а тя горката повече не може. Пичове - стига бе, уморихте животното вече, време е да го оставите в историята, да приберете медалите на витрината и да потърсите нещо ново и различно. Нещо адекватно. Нещо, което ще предизвика интереса на ВАШИТЕ КЛИЕНТИ.
Време е да признаете пред себе си как бихе искали да бъде устроено всичко. Да осъзнаете, че е глупаво да караш човек да си купи даден албум, само за да го чуе. Ами ако не му хареса - ще му върнете ли парите? Ами ако пък не иска да го притежава? За какво му е да му събира прах на рафтовете - защо не го предлагате под наем? А когато веднъж го притежава - защо трябва да му го продавате всеки път, когато го иска на друг носител? Не е ли редно след първия път да му се продаде само на стойността на новия носител?
Това е и причината поради която модела с електронните магазини за мп3-ки никога няма да проработи истински - свалянето на мп3-ка от магазин, макар и легален, е доста глупав модел на разпространение, за колкото и удобен да се представя. Освен всичко останало, бива лесно компрометиран, като само един човек пусне файловете "на свобода".
Трябва погледнем ситуацията от различен ъгъл.
Да вземем за пример услугата, която предлагат на клиентите си Spotify, както и други десетки подобни компании. Да помислим малко извън рамката.
Защо човек да си купува диск на дадена група, въпреки че вече го има на мп3 преди да излезе официално? Това е огромното мнозинство от случаите днес. Много е просто - харесва албума толкова много, че иска да го притежава в комплект с опаковката и всичките включени в нея от артиста неща, допълващи "преживяването" от музиката.
А сега да погледнем една друга група - хората, които харесват албума, чули са го на мп3-ка, но не го харесват чак толкова, че да го слушат често. Нека не се залъгваме - това е най-голямата част от слушателите. Пред какъв избор са поставени те? "Купи си го за да го слушаш легално или бъди пират, защото не даваме да се качва в YouTube и на други такива сайтчета.". Е да ама човека не иска да го притежава! Защо да си купува нещо, което ще използва рядко? И БАААМ! - ето ти пиратство. При това подклаждано от морално остарелия бизнес модел на самата индустрия, която крещи срещу пиратството.
Ок, до тук добре.
- Каква е логиката на звукозаписните мастодонти в случая?
- Съдим те до дупка, гаден пират!
- Каква е нормалната човешка логика?
- Не искам да си купя нещо, което ще използвам рядко.
- Какъв е резултата?
- Тъпотии като наказания от сорта на спиране на интернета на "гадния пират", ACTA / SOPA / PIPA и прочее зловещи заклинания с полъх от 1984-та.
- По-адекватни предложения?
- Да. Отдаване под наем.
Отдаване под наем. Колко просто звучи, нали, сякаш не беше преди 20 години, когато човек можеше да отиде в градската библиотека, да посети уютно закътания ъгъл с касетки, удобни фотьойли и едни големи черни слушалки. Можеше да слуша каквото си поиска (от асортимента) по колкото си поиска срещу символична такса. Къде е това сега? Пазара се изроди заради всичката тая мания за притежание и тиражи - продавай, купувай, дай още, вземи, рекламирам го на милиметри от лицето ти! Но ако не искаш да играеш по нашите правила ще бъдеш осъден.
Колко глупаво! Ми дайте им го под наем албума бе умници! Толкова е просто бе - след като човека няма потребност да го купи, дайте му го под наем, защо го гоните да го съдите? Той не го е изтеглил за да ви прави мръсно, а защото го харесва. Та нали като се опитате да потъпчете правата и свободата на хората, винаги ще се намери банда тролове-програмисти, които да ви разбият защитите на пух и прах, всеки път, без изключение. Не видяхте ли какво се случва с всичките гениални защити на игри, музика, филми и т.н.? Колкото повече пари наливате в тях, толкова повече се амбицират пиратите и ги разбиват по-бързо. И какъв е резултата - реално пречите само на легалните си клиенти, защото пиратските версии работят с премахнати защити.
...под наем.........под наем......
Така, нека изключим случайните продажби на хора, които са си купили диска на принципа "I'm feeling lucky".
Вашите клиенти са следните два основни типа: хора които харесват въпросния албум, и хора, които обичат въпросния албум.
Първите са основно "пирати", поради липсата на по-добра алтернатива.
Вторите ще си купят диска така или иначе, като вероятността да си купят по-скъпо и луксозно издание е многократно по-голяма, отколкото при останалите, защото обичат музиката в албума.
Какво ще стане ако бъде предложена опция за отдаване на албума под наем? Даже по-добре - да бъде предложена опция за ползване на целия каталог под наем! Достъп до всичката музика на база на месечен абонамент. Обаче достъпа да не бъде само за избрани 5 държави, като за всички останали важи принципа на ощипаната госпожичка, че видиш ли не били уредени авторските права. Дори да отидем по-далеч - да се предложи на хората вариант за сваляне музикалните файлове в няколко формата с различно качество по избор. Нека музиката бъде с тях, независимо какво устройство използват. Те в момента го правят така или иначе, бидейки "пирати".
С помощта на такава услуга обаче ще го правят без да са пирати и заплащайки наем. Защото е по-удобно, най-малкото. С обемите информация, които може да събере един съвременен обикновен домашен харддиск, всички знаят колко досадна става поддръжката на голяма музикална библиотека - винаги има грешни, непълни или липсващи заглавия и имена на изпълнители. Винаги новите албуми трябва да бъдат теглени и добавяни в библиотеката. Винаги се теглят дискографии и албуми, от които се слушат няколко песни. Винаги софтуера за управление на цялата тази библиотека е тромав.
А колко по-лесно би било ако беше така:
Всичко е достъпно за стрийминг и сваляне с различно качество по избор. Само с помощта на една 5-мегабайтова пъргава програмка или директно от браузъра. Всички заглавия са изрядно подредени и съдържащи вярна информация. Каталогът е пълен, няма липсващи заглавия, новите издания се появяват автоматично когато бъдат издадени. Всичко работи светкавично, сякаш цялата библиотека е на компютъра. Не заема практически никакво място (огромен бонус за разрастващите се пазари на смартфони, таблети и нетбуци). Никой не ти вменява че си престъпник. Чувстваш се добре, знаейки че твоите пари от абонамента ще отидат при съответните изпълнители, чиято музика слушаш. По всяко време можеш да си свалиш на плейъра онези 20 песни, които те надъхват много за тренировка.
Защо не? Винаги можеш да го направиш и "пиратствайки" с помощта на торенти, но не е толкова удобно. А удобството е голяма работа и хората са склонни да плащат за него. Ако съществуваше услуга като горната, кой ще има нужда от пиратство? Кой ще тръгне да тегли мп3-ки и да си пълни компютъра със хиляди файлове, които ползва не особено редовно? Да посещава сайтове и да тегли от тях файлове със съмнителен произход? Кой ще се занимава със всичките тия простотии при условие че за 10-15 лева месечно ще разполага с каквото му душа иска, без да трябва да го сваля?
Хем разпространителя и групата са сити, хем и потребителя е цял.
А за физическите носители - кой вече купува обикновени цд-та? Феновете, нали? Ама те май предпочитат да купуват по-луксозни издания и винили, въпреки че албума го имат на флак-ове преди да излезе официално. Хей така, просто защото харесват музиката на артиста и искат да го подкрепят, казвайки му "Правиш хубава музика, продължавай все така!".
Ето ви ги опциите за 2-та основни типа потребители - продайте на феновете яката луксозна опаковка на съответната цена, а на обикновените слушатели продайте удобство.
Зор та зор - купувайте та купувайте, гадни пирати, че ви сдъвчем с гадните ви емпетройки и че ви изплюем в безкрайната бездна, но все пак купувайте!
Толкова здраво са се закрепили върху корубата на виртуалната вековна костенурка, наречена остарял бизнес модел, че с поколения искат да я яздят, а тя горката повече не може. Пичове - стига бе, уморихте животното вече, време е да го оставите в историята, да приберете медалите на витрината и да потърсите нещо ново и различно. Нещо адекватно. Нещо, което ще предизвика интереса на ВАШИТЕ КЛИЕНТИ.
Време е да признаете пред себе си как бихе искали да бъде устроено всичко. Да осъзнаете, че е глупаво да караш човек да си купи даден албум, само за да го чуе. Ами ако не му хареса - ще му върнете ли парите? Ами ако пък не иска да го притежава? За какво му е да му събира прах на рафтовете - защо не го предлагате под наем? А когато веднъж го притежава - защо трябва да му го продавате всеки път, когато го иска на друг носител? Не е ли редно след първия път да му се продаде само на стойността на новия носител?
Това е и причината поради която модела с електронните магазини за мп3-ки никога няма да проработи истински - свалянето на мп3-ка от магазин, макар и легален, е доста глупав модел на разпространение, за колкото и удобен да се представя. Освен всичко останало, бива лесно компрометиран, като само един човек пусне файловете "на свобода".
Трябва погледнем ситуацията от различен ъгъл.
Да вземем за пример услугата, която предлагат на клиентите си Spotify, както и други десетки подобни компании. Да помислим малко извън рамката.
Защо човек да си купува диск на дадена група, въпреки че вече го има на мп3 преди да излезе официално? Това е огромното мнозинство от случаите днес. Много е просто - харесва албума толкова много, че иска да го притежава в комплект с опаковката и всичките включени в нея от артиста неща, допълващи "преживяването" от музиката.
А сега да погледнем една друга група - хората, които харесват албума, чули са го на мп3-ка, но не го харесват чак толкова, че да го слушат често. Нека не се залъгваме - това е най-голямата част от слушателите. Пред какъв избор са поставени те? "Купи си го за да го слушаш легално или бъди пират, защото не даваме да се качва в YouTube и на други такива сайтчета.". Е да ама човека не иска да го притежава! Защо да си купува нещо, което ще използва рядко? И БАААМ! - ето ти пиратство. При това подклаждано от морално остарелия бизнес модел на самата индустрия, която крещи срещу пиратството.
Ок, до тук добре.
- Каква е логиката на звукозаписните мастодонти в случая?
- Съдим те до дупка, гаден пират!
- Каква е нормалната човешка логика?
- Не искам да си купя нещо, което ще използвам рядко.
- Какъв е резултата?
- Тъпотии като наказания от сорта на спиране на интернета на "гадния пират", ACTA / SOPA / PIPA и прочее зловещи заклинания с полъх от 1984-та.
- По-адекватни предложения?
- Да. Отдаване под наем.
Отдаване под наем. Колко просто звучи, нали, сякаш не беше преди 20 години, когато човек можеше да отиде в градската библиотека, да посети уютно закътания ъгъл с касетки, удобни фотьойли и едни големи черни слушалки. Можеше да слуша каквото си поиска (от асортимента) по колкото си поиска срещу символична такса. Къде е това сега? Пазара се изроди заради всичката тая мания за притежание и тиражи - продавай, купувай, дай още, вземи, рекламирам го на милиметри от лицето ти! Но ако не искаш да играеш по нашите правила ще бъдеш осъден.
Колко глупаво! Ми дайте им го под наем албума бе умници! Толкова е просто бе - след като човека няма потребност да го купи, дайте му го под наем, защо го гоните да го съдите? Той не го е изтеглил за да ви прави мръсно, а защото го харесва. Та нали като се опитате да потъпчете правата и свободата на хората, винаги ще се намери банда тролове-програмисти, които да ви разбият защитите на пух и прах, всеки път, без изключение. Не видяхте ли какво се случва с всичките гениални защити на игри, музика, филми и т.н.? Колкото повече пари наливате в тях, толкова повече се амбицират пиратите и ги разбиват по-бързо. И какъв е резултата - реално пречите само на легалните си клиенти, защото пиратските версии работят с премахнати защити.
...под наем.........под наем......
Така, нека изключим случайните продажби на хора, които са си купили диска на принципа "I'm feeling lucky".
Вашите клиенти са следните два основни типа: хора които харесват въпросния албум, и хора, които обичат въпросния албум.
Първите са основно "пирати", поради липсата на по-добра алтернатива.
Вторите ще си купят диска така или иначе, като вероятността да си купят по-скъпо и луксозно издание е многократно по-голяма, отколкото при останалите, защото обичат музиката в албума.
Какво ще стане ако бъде предложена опция за отдаване на албума под наем? Даже по-добре - да бъде предложена опция за ползване на целия каталог под наем! Достъп до всичката музика на база на месечен абонамент. Обаче достъпа да не бъде само за избрани 5 държави, като за всички останали важи принципа на ощипаната госпожичка, че видиш ли не били уредени авторските права. Дори да отидем по-далеч - да се предложи на хората вариант за сваляне музикалните файлове в няколко формата с различно качество по избор. Нека музиката бъде с тях, независимо какво устройство използват. Те в момента го правят така или иначе, бидейки "пирати".
С помощта на такава услуга обаче ще го правят без да са пирати и заплащайки наем. Защото е по-удобно, най-малкото. С обемите информация, които може да събере един съвременен обикновен домашен харддиск, всички знаят колко досадна става поддръжката на голяма музикална библиотека - винаги има грешни, непълни или липсващи заглавия и имена на изпълнители. Винаги новите албуми трябва да бъдат теглени и добавяни в библиотеката. Винаги се теглят дискографии и албуми, от които се слушат няколко песни. Винаги софтуера за управление на цялата тази библиотека е тромав.
А колко по-лесно би било ако беше така:
Всичко е достъпно за стрийминг и сваляне с различно качество по избор. Само с помощта на една 5-мегабайтова пъргава програмка или директно от браузъра. Всички заглавия са изрядно подредени и съдържащи вярна информация. Каталогът е пълен, няма липсващи заглавия, новите издания се появяват автоматично когато бъдат издадени. Всичко работи светкавично, сякаш цялата библиотека е на компютъра. Не заема практически никакво място (огромен бонус за разрастващите се пазари на смартфони, таблети и нетбуци). Никой не ти вменява че си престъпник. Чувстваш се добре, знаейки че твоите пари от абонамента ще отидат при съответните изпълнители, чиято музика слушаш. По всяко време можеш да си свалиш на плейъра онези 20 песни, които те надъхват много за тренировка.
Защо не? Винаги можеш да го направиш и "пиратствайки" с помощта на торенти, но не е толкова удобно. А удобството е голяма работа и хората са склонни да плащат за него. Ако съществуваше услуга като горната, кой ще има нужда от пиратство? Кой ще тръгне да тегли мп3-ки и да си пълни компютъра със хиляди файлове, които ползва не особено редовно? Да посещава сайтове и да тегли от тях файлове със съмнителен произход? Кой ще се занимава със всичките тия простотии при условие че за 10-15 лева месечно ще разполага с каквото му душа иска, без да трябва да го сваля?
Хем разпространителя и групата са сити, хем и потребителя е цял.
А за физическите носители - кой вече купува обикновени цд-та? Феновете, нали? Ама те май предпочитат да купуват по-луксозни издания и винили, въпреки че албума го имат на флак-ове преди да излезе официално. Хей така, просто защото харесват музиката на артиста и искат да го подкрепят, казвайки му "Правиш хубава музика, продължавай все така!".
Ето ви ги опциите за 2-та основни типа потребители - продайте на феновете яката луксозна опаковка на съответната цена, а на обикновените слушатели продайте удобство.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
