His Master’s Voice (Гласът на неговия господар), днес съкратено HMV, е известна марка в музикалния бизнес, а дълги години беше име на голяма звукозаписна компания. Името идва от една картина, нарисувана през 1899 година от британския художник Francis Barraud.
Знаменитата картина в оригинал е нарисувана от Francis Barraud и е озаглавена „Гласът на неговия господар” (His Master’s Voice). На картината е изобразено кучето на неговия брат Марк, фокстериер на име Нипър. Когато Марк починал, Франсис прибрал Нипър, заедно с фонографа на брат си и колекция от записи с неговия глас (тогавашните фонографи с цилиндър са можели да правят и записи, за разлика от по-късните дискови грамофони). Франсис забелязал, че кучето се заслушвало във фунията винаги, когато пуснел някой от записите на Марк. Така се родила идеята да нарисува кучето с грамофона на картина. В първоначалния вариант (да го наречем оригинал), Нипър стои пред цилиндър-фонограф. На мен лично тази картина ми въздейства много (в интерес на истината ме разстройва ужасно).
В началото на 1900 година Франсис опитва да продаде картината (заедно с авторските права за използването й в реклами) на няколко фирми, произвеждащи фонографи, но те не проявили интерес. Малко по-късно същата година, нова компания на име The Gramophone Company все пак сключва сделка, при условие Франсис да промени цилиндър-фонографа на картината с една от техните нови дискови машини. За пръв път изображението е използвано от компанията в нейни рекламни материали през 1900 г., а на художника са поръчали разнообразни вариации на картината.
По-късно, по искане на изобретателя на грамофона Емил Берлинер авторските права върху изображението за американския пазар стават собственост на Victor Talking Machine Company. Victor използват емблемата доста по-агресивно от английските си партньори, и от 1902 г. всички техни записи носят опростен вариант на оригиналната рисунка на Франсис. Списанията призовават купувачите на грамофонни плочи: „Търсете кучето!”.
The Gramophone Company става “His Master’s Voice”.
В страните от Обединеното Кралство, Gramophone Company не използват този дизайн до 1909 г. Чак тогава Gramophone Company сменя търговската марка със станалата вече известна картина на Франсис, наричана още „Нипър” или просто „Кучето”. Компанията никога официално не се е наричала “HMV” или „His Master’s Voice”, но е идентифицирана с това название именно заради използването на картината.
Тази картинна продължава да се използва от Victor в Съединените Щати, Канада и Латинска Америка, а после и от приемника им RCA. В страните от Обединеното Кралство (с изключение на Канада), марката е използвана от дъщерните компании на Gramophone Company, които по-късно стават част от EMI.
Собствеността върху търговската марка е поделена между най-различни компании в различни страни. Името HMV в момента се използва от верига музикални магазини, собственост на HMV Group, основно във Великобритания, Ирландия, Канада, Австралия и Япония.
През 1921 г. Gramophone Company отварят първия HMV музикален магазин в Лондон.
През 1929 RCA купуват Victor, заедно с мажоритарен пакет от Gramophone Company, коятоVictor притежават от 1920 г.
През 1931 RCA участват в създаването на EMI, която продължава да използва “His Master’s Voice” марката в Обединеното Кралство. През 1935 RCA продава своите дялове в EMI, но задържа правата върху Victor и His Master’s Voice в Америка.
След Втората Световна Война компанията отново се разделя, като японският клон на Victor - The Victor Company of Japan (JVC) става независим и до днес използва Нипър и марката “Victor” в Япония. Нипър продължава да съществува върху продуктите на RCA Victor records в Америка, докато EMI придобива His Master’s Voice марката за Обединеното Кралство едва през осемдесетте години, а магазините HMV – чак през 1998.
Глобализацията на пазара на компактдискове принуждава EMI да остави HMV марката само за “EMI Classics”, име, което е възродено през деветдесетте години за Morrissey recordings. Днес търговската марка HMV се притежава от дъщерна верига за продажби на дребно в Обединеното Кралство.
Когато RCA навлизат в криза, кучето и грамофонът биват лицензирани за RCA Records и собственика на RCA Victor - Sony BMG Music Entertainment от групировката Thomson SA, която пък е купена от General Electric през 1986 г.
Сега картинката с кучето и наименованието “His Master’s Voice” съществуват в Съединените Щати като търговска марка само върху радиоапарати или комбинирани радиограмофони, като марката се притежава от Thomson subsidiary RCA Trademark Management SA.
Името HMV все още се използва от верига музикални магазини, основани от Gramophone Company в Обединеното Кралство и Канада, която се разраства в международен мащаб през деветдесетте години.. През 1998 HMV Media е отделена като самостоятелна компания с участие на EMI в размер на 43%. Фирмата купува веригата книжарници Waterstone’s и я слива с Dillons. През 2002 излиза на Лондонската Борса като HMV Group plc, като EMI остава в нея със символично участие. HMV магазините в Австралия, Ирландия и Великобритания продължават да използват кучето Нипър като символ. От август 2006 има повече от 400 HMV магазина по цял свят, включително сайта hmv.co.uk.
Днес оригинален грамофон с фуния HMV Model 5 Mahogany horn gramophone от 1915 може да се намери само с изключителен късмет и упорито търсене, като цените започват от 1000 британски лири.
В e-bay има плочи, емблеми, радиоапарати и други дреболии с марката HMV.
В София грамофони от портативните модели (без фуния) се намират по антикварните магазини, а на пазара при църквата “Св. Александър Невски” търсете Чичо Тошо - той може да ви зарадва както с оригинален грамофон, така и с плочи и иглички за него.Портативен грамофон с пружина HMV Lumiere
В България името и марката постепенно са загубили първоначалното си значение и днес „куче марка” се използва като нарицателно за стока с неизвестен произход.
