Вчера не съвсем случайно пoпаднах на този сайт:
и това, което прочетох леко ме шокира. Автора е обяснил за недостатъците на 2-проводната електропреносна мрежа (с каквато са обзаведени повечето жилища унас) и по-специално за начините на връзване на въпросните 2 проводника към шуко контакт (този с 2 дупки и пластинки). По принцип, заради липсата на трети проводник (твърда земя), който да се свърже към пластинките, там се свързва '0'-левия. Това се прави с цел защитно заземяване на корпуса на уреда, който включваме. Да, обаче в случая ефекта е точно обратния! Както може би някои са виждали, свързването на кабелите по разпределителните кутии и по самите контакти става механично с усукване и как ли още не защото, както знаем, с българското инженерно влакно (тел) става най-здраво! Недостатъка: точно при такива не особено сигурни връзки има вероятност в неопределен момент от врeмето '0'-левия проводник да не дава контакт добре или въобще, било то заради връзката в контакта (когато се свърже след връщането му в конзолата на стената може да се размести някой проводник) или заради лоша връзка в разпределителните кутии или където и да е другаде по мрежата. Какво става после? Ами фазата минава през "едната дупка" на контакта, минава през уреда (чието вътрешно съпротивление е обикновено малко) и "излиза на другата дупка" в контакта. От там, понеже веригата на '0'-левия проводник е прекъсната, ток не протича, уреда не работи и напрежението в 2-та края на контакта е ~220V. До тук добре, но ако пластинките са свързани със '0'-левия извод на контакта (както се прави в повечето случаи) става какво - фаза на пластинките, фаза и на корпуса (разбира се при условие че е метален). Пипаме корпуса и ако нямаме късмет роднините ще ядат кифли или жито до няколко дни!
The moral of the story - при двупроводна мрежа по-добре не свързвайте пластинките на контактите.
0 коментара:
Публикуване на коментар